|
Тема |
Конците. Мойрите. И др. глупости [re: чepи] |
|
Автор |
шecтArлУXA (тревиСто) |
|
Публикувано | 22.08.05 22:08 |
|
|
Думите дойдоха изведнъж. Толкова внезапно, че приличаха на думи, дошли от никъде. Бяха желание, притежание, основание. Изплетоха конец. Бял конец. Погледнах пръста си, недоверчиво. После и конеца - бял и тих. Като молба...
И се привързах сама. С белия конец. Затворих очи, нещата идваха и си отиваха, идваха и си отиваха... Конецът стоеше - страхът от скъсване омекотяваше движенията ми.
Един ден думите дойдоха пак. Отвързаха конеца. И ми го подариха.
п.с. Такива ми ти. За конците и оплитането им. Стават и за бесене, само на едно не можеш да видиш сметката с тях - на самотата. Айде, че преебах романтиката. И да ми пазиш подскачашата усмивка, ей! Не е от пертенциозните.
|
| |
|
|
|