Научи се как да ставаш,
как от коленичене да се изправяш,
кък сърце си да даряваш,
научи се как да радваш!

Научи се да летиш
окрилен от своите мечти,
научи се да обичаш и себе си дори,
и да се възземаш като феникс от минали беди!

Тогаз ще виждаш дори и без очи,
тогава и в калта неопетнен ще СИ!

Как да сдържаш научи
желани от врага сълзи!

Тогаз ще трепнеш ти разбрал,
че няма страх, че няма кал
и твоята възвишена душа
маяк ще е за други в пепелта...




пп много сходно мислим с Фран... Прощавай, Фран, написах го и едва след това погледнах отзивите (ако бях видял преди това, навярно не бих го написал, дори и от колегиалност), а после вече остана само едно преписване, което направих - поне да си сравним подхода...
изпреварвайки подобен въпрос, отговарям - написах го докато си изпия една чаша сок (страшна жега), водейки се почти дословно от първоначалния текст, но инвертирайки настроението...








-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!