за живота й няма какво толкова да се знае, според мен стиховете й говорят достатъчно, колкото и клиширано да звучи това, а и все пак тя се е самоубила едва на 17 (ненавършени и то), така че не е имала кой знае какъв живот. редактираният от майка й дневник не е нищо, което не би очаквал от момиче, което пише такива стихове - прилежна в училище, излизания по забави, приятелки, приятели, увлечния с момчета (най-често увлечени са били само момчетата, освен в един случай с някакъв швед, по когото тя дълго копнее) и писане, писане, писане.

като не особено голям почитател на поезията, за мен стихотворенията на дубарова са едни от малкото четивни. леки, некодирани и изключително силни. наистина е удивително как успява да изрази такава огромна сила в такава лека, летяща и плавна форма. удивлението се утроява, когато се сетиш за възрастта й.