|
|
|
|
|
Обичам, обичам тоя пъстър свят,
с ароматните безумия липови,
споделения акорд пред звезден бряг,
в който се откриваме все нови.
Обичам…
А пръснаха се старите приятели -
по белези и рани вече сричам.
И някак натежали са очите ми –
дъждовна все по-често се събличам.
Все по-често присядам в тишина
със себе си, във себе си да споря,
и кладенец е бялата луна –
изливам се във него и се роня.
Изронвам се до сетната троха,
после, по звездите се събирам.
Пречистена – пътека съм добра -
протегната, готова за намиране.
http://winbg.com/sybka/
| |
| |
| 
|
|
~~~
