|
|
| Тема |
 разговор |
|
| Автор | . (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 20.06.05 22:01 |
|
|
|
- Слушай,
липсваш ми!
- Знам.
- И боли,
когато те помня.
- ...
- А няма на кой
да разкажа
за онези
изгубени нощи...
Търся те,
в очите на непознати
хора,
в ръце
на измислени вещици
и чакам
да свърши времето,
да се върна при тебе...
Искаш ли,
да ти кажа отново думите,
от които така се
страхуваше?...
Тихо е,
в този град
на забързани стъпки,
на аларми
и тъжни сирени,
на безименни улици
и антени,
дето късат с ръцете си
облаци...
Слушай,
защо все мълчиш
и ме гледаш
така замислено,
какво търсиш
в очите ми -
там няма нищо
освен теб...
- Страхувам се
от пространствата
по между ни...
- Но те не са друго
освен думи,
неизречени още...
- Сънувам те
и миражно се сбъдвам
в мечтите ти...
- Чуваш ли
как плачат птиците,
как безмълвно умират
звездите ни,
а вятърът чупи тревите
в гнева си...
Слушай!
Помня те!
Чуваш ли?
Помня как те намерих
от нищото,
как дойде
със измислено име,
с цветове, за които
не знаех
и поисках да имам
ръцете ти,
и поисках от теб
да останеш...
Помня те...
Липсваш ми...
Знаеш ли?
-
| |
| |
| 
|
|
