|
|
| Тема |
 ЛЕГЕНДА ЗА РОЗАТА |
|
| Автор | Пpизpak (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 26.05.05 17:58 |
|
|
|
Седяхме бродяги, след път уморени
на маса в крайпътния хан
а вино горещо в нашите вени
дари ни покоя мечтан
И нейде сред кикот и врява кръчмарска
звучеше и песен една
за призрак самотен, намерил отдавна
една малка роза в снега
Той дълго витаел в земите отвъдни
без спомен, жесток и суров
и кротко нехаел за дните си бъдни
забравил мечти и любов
И както се носел срещу ветровете
учуден един ден съзрял
измръзнала роза там сред снеговете
и сепнал се, мигом се спрял
Той взел я, докоснал я - "още е жива"
си казал и пак полетял
към замък далечен в царство красиво
в който таз роза прибрал
В стара камина той огън запалил
а розата в чиста вода
до себе си сложил, до нея сам сгрял се
заспал и зачакал деня
Но чул в съня си как цветето мило
го вика с човешки слова
"Аз жива съм вече, но хей, събуди се..
ужасно сама съм така...
Ти мен съживи ме, но ти дали жив си?
Какво да направя, кажи?"
А той я погледнал с усмивка и казал й
само това: "Остани..."
И грабнал я с призрачна нежност греховна
намерил за себе си лек
След цялата мъртва безплътност вековна
си спомнил - и той е човек
А малката роза, до сълзи щастлива
на топло в студената нощ
с обич безумна, гореща и дива
на призрака дала живот
И нейде все още щастливи живеят
забравили болка, тъга,
но спомнят си още за призрака бледен
и малката роза в снега
Легендата свърши, дойде тишината
а нея я слушах в захлас
аз, беден бродяга, таз песен запазих
и днес тук изпях я за вас
| |
| |
| 
|
|
