Ами нали ти казах, че за мен тази енергия изразена в надежди, стремежи и вяра, мечти и непостигнати стремления или порив и вяра, и сила, и път към дома за някого, и хляб, и съм тази, дето може да ражда, живот да създава - и да плаче за него, всяка непостигната мечта съм и мирис на слънце не се губи, много ясно, че си всичко това, но това се запазва в също толкова духовни неща: спомените(те не се губят)... Ако си родила, детето ти ще те помни докато е живо като негова майка. Част от всичко това ще остане и в нещата, които си докосвала. Това, което си постигнала и осъществяването на мечтите ти, ще остане за да е пример за другите...
Не, нищо не се губи, но и няма друг свят, където да отиде... И както каза всичко идва и отива в природата, няма къде другаде.
Пък защо Не би могла Природата да похаби толкова време, за да създаде нас - така несъвършени все още??? Та не е ли създала тя хиляди несъвършени създания преди нас, защо е похабила времето си? Не трябва ли и ние един ден да еволюираме, дали не е почнал вече този процес? Има хиляди въпроси, на които не знаем отговора... а за този за душата няма и да намерим научно обяснение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите