|
|
| Тема |
 Eла ме докосни... |
|
| Автор |
¤ QTEK ¤™ (†Заличител†) |
|
| Публикувано | 05.03.05 12:12 |
|
|
|
Eла ме докосни...
така не шепна никога.
...виждам вятъра ти,
който идва отдалеч..
кажи на мене само
студено ли ти беше?...
докосна ли те друг
със шепот?...
кажи ми...
истински ли са следите ти...
отвяваш от омислените къщи
тъжното...
и идваш...
облаците се разместват...
знам, че мастилено е от върха
на пръстите...до думите...
синьо в мене
аз не исках да те питам..
в този трип
от цветни и безцветни мисли,
контрастите са тези,
които никога не биха срещнали
двама като нас
но ето ни...
преливаме от рамките
в картините
един на друг..
един от друг
боичка мацваме
върху стените - белите..
този вятър виждам
в него ще удавя времето...
ще му го подам и няма да си тръгвам,
докато не разпилее за доказателство мислите ми,
докато не изтръпна в себе си...
и не се откъсна
от залеза във филма светлосенъчен
не мога да откъсна поглед...
и очите ме болят от
разширяващото се видение...
кажи, че нощем тихо ще повяваш
приспивайки ме с елфите...
кажи, че във листа ще ме обвиеш
и ще се зарадваш на пашкула,
който в мисълта ти пробълнува и се свива...
ще мога да заспя, нали...
толкова студени сенки
винаги танцуват нощем с мен.
нощем аз вървя,
прожекция на калдаръмите
от които се усмихвам оголемен
на силуета, в който се спотайвам...
толкоз тих...
почти утаено е тялото ми уморено
какво да сторя с него?...
няма тайна дума...колкото и да се вслушвам...
само тихият вятър дочувам...
отнякъде.
приближаваш.
М
и
н
а
в
а
щ
| |
| |
| 
|
|
