|
Aнхелa Ибaниес – открих я вчерa
е, зa мен си беше откритие :)
преводите сa нa Рaдa Пaнчовскa
***
Празната бутилка е заела бялата покривка,
сплитат се дантелите със спомените.
Свяхналата роза чупи ъгълчето на картината,
търси точката за бягство,
накъдето тялото да не боли.
Ликьорът с хладен дъжд пропива
бялата рамка на портрета,
лицето сериозно съзерцава
как масата отстъпва
целия си гръб,
за да изпълни вечерта с неща.
***
Обител
Обителта от думи, нажежено склещила действителния образ,
изпълва с лабиринти бляновете,
скрива с коридори смислите.
Под ключ от бягство слага
магичната действителност
и я обвива в крехък декаданс.
Привички, правени по мярка
на обществения устрем, който ги владее,
който ги насочва слепи
към потомството.
Призракът, населващ тишинитеo,
ходи бос, безшумно,
не излиза в кредитите,
нито пък по вечеринките се появява.
Главно действащо лице на страховете
и на раните, отсъстваща заглавна буква
на заглавията. Не се плаши
от присъщата тъма
на истинската светлина,
онази, невъзможна да се скрие.
Социално лицемерие
на изкуствата,
които се отказват
от своя Олимп.
***
Изгуби се в интернет
не бъди видение върху екрана си
навлез в логиката
и се изгуби не ставай негодяй.
Умът ти плува на верев
в море от колебания от дни
на дюни и разголваш стигащите в wep момичета,
пакетът заповеди схванати наопаки
повтаря хода мишката изчезва сред бедрата
прорезът за котки на вратата е отворен
и дъждът навлиза от последната пресечка.
Твоят pc или макинтош накриво гледат твоите неврони пътьом.
Ти изцяло си несъвместим с реалността
недей да търсиш повече,
осмели се да помислиш
и се изгуби
без да му мислиш.
***
Виниловa кожa
Пепелникът бавно се изпълва със сиви останки,
издимяващи парченца от живот и страст,
която изразходва и изнемощява лудото сърце.
Звучи от грамофона едновремешната песен,
иглата драска бърза по виниловата кожа,
неонът мига в клепките,
опитвайки да потуши вълнението,
което се измъква в стъпка на бразда
и се върти и се върти, поддържайки един и същи тон,
чиста катастрофа звукова посред хартии
без лице, които лакоми се трупат
в гънките на масата,
която скрита лежи, победена от хода
и тежестта на живота, който я изчерпва
и прелива върху нея смаяна.
На погребението всичките ще плачат,
с удоволствие прелъгвайки
собственото си сърце,
завинаги запълни самотата раната
на онзи луд мечтател, който посред букви и листа
скри болката си.
Пепелникът лъхва на раздялата дима
и старият грамофон
продължава със своя тон,
иглата стърже по винила
нежно
при сбогуването
като да е цвете.
***
Координaти
Не зная как да опиша
един пейзаж без хоризонт.
То е да изгубиш координатите
сред сънищата,
търсейки една действителност,
несравняема,
защото съществува без мяра.
Тя е така нереална,
че изглежда
че ще трябва
да се изобрети.
И въпреки това
е там,
сама по себе си;
така че ти
да я намериш.
За да ти бъде съучастник
и съюзник
по този път
споделян.
***
Сърцето - стъклен амулет -
от маточната шийка виснеше.
Племената всички входове заклинаха
с фалически символи. Мегалити
на първобитната съдба от камък.
Вятърът отправяше молитвата,
отпечатваше каденцата върху вълните,
стенейки молебствието сред бедрата.
Там-тамът лудо биеше и
зинал към гората с палми.
Фурмите - касис зрял -
пълнеха със сладък мускус
вечерта. Благоуханно предзнаменование
на урагана
- отговор на боговете -
разточителни и плодоносни
къв Никого.
Дъждът би с пустота напълнил
облаците - които увиснали -
причакваха съдбата си
на вечен преход
към ничията земя.
Увиване кожата на слънцето
около рукналата пот,
танцуващи лъчите слепи,
облечени в пламък,
който продължаваше да вика бог.
***
Черни обувки
Черни обувки, диаметрално противостоящи на краката,
стъмяващи нощта сред пръстите.
Звънтене на камбани в камъните,
което предизвиква безнадеждността.
Нахални капчици от кашица
препятстват дишането.
Тръпчива е съдбата да ограждаш, да отделяш.
Полека се стеснява изходът и
тварите засмяни дъвчат твари между зъбите.
Гълтат, поглъщат проблемите, които ги обемат.
Удържаме се вътре в тях, затворници на стъпките си,
докато едни ще станат други.
***
Удоволствие на часовете, които повяхнали
се давят в участта си,
разцъфтели, без да знаят своята съдба,
извечно ефимерна,
бленуващи да се родят отново,
изпълнени с любов,
във всеки миг.
***
Нa пaшa в друго тяло
В хладнеещите сутрини отсъствието се сгъстява
в дъха, смъгляващ спомените
като настинка според сезона.
Ръцете в джобовете търсят помощ,
в очите преминава призрачният образ на годината.
До вратата на работата спомените
се натрупват, трупат се, очаквайки да влязат
в действителността на всеки ден.
В тесните улички и по булевардите
минувачите вървят към невъзможни кътчета,
които повече не съществуват, но които са
открита памет, бягаща през раната.
Пустотата на чаршафите, оставени на своята съдба на
ложе търси жаркото наместване на друго тяло,
търсещо се пред откритата стена на две ръце,
които да решат какво да правят с другите обятия,
които да решат какво да правят с друго тяло.
Които жаждат за насладата да са на паша в друго тяло,
за половин час стигаш не се огорчавай
казваше с полуусмивка на едва надмогнат сън,
на сънлива нежност опната върху одеалото,
което вихри ръце и крака,
търсейки височините, дума и уста.
Навярно се опитваш да възстановиш разбитата зора
с нахапвания по врата ти и по талията ми,
удавили се в мъртви слюнки,
които всички рифове и кътчета връхлитат.
Може би не знаеш, казваш, ни да плуваш, нито да се пазиш.
Имаш право, в утринта,
на път за работа,
се отпускам в твоите ръце.
***
Хaмил
Дъждовна вечер през октомври на Пилар
кипеше празникът и тялото не се държеше повече
в панаирната палатка Душата на блуса танцуваше
докато краката натежаването си забравяха
съдбата пазеше един основен ход
мъж тъжен пееше самотен в партера
започваха да се пресичат линиите
един мъж и една жена начеваха
насляпо, без да знаят, партия билярд.
Питър и Питър и Питър Пан,
онзи мъж със сиви очи
който стене в песните, раздирайки
тишината в изблиците на душа
разкъсвайки във всяка нота
съзаклятията на нищото,
една картина, която се върти и съзаклятничи
в приключението на маслото, помазало партитурата.
Редактирано от Чeшиpcka koтka на 17.01.05 13:35.
|
Анхелa
