|
Аve, къде изчезна? Открих тия твои поетични парченца и смятам, че мястото им изобщо не е под онова заглавие-псувня. Аз дори щях да ги пропусна заради него.
Разбирам, че си ги посветила на излели там огорчението ди души, но за да не ги пропускат други, които не отварят псувни, позволих си да ги извадя от там. Очаквам новите ти неща. Много ми допада изказа ти. И самоиронията, и езиковия ти стил. Дай знак! Ако се интересуваш и от публикуване на хартиен носител, бих могла да съм ти от полза.
кака ти KASTA
Шибанология
На S
Факт е, копеле!
Разбираш, не разбираш...
Просто стадото помита
различните от вас.
Помита красотата, помита слабостта,
Но защо ли не помита
грозотата на света...
Всички разговори с разни "хора"
ме заразяват с отегчение.
Всякаш всичко, всичко е налазено
от лазещи и лепнещи с тяхното
харесване, лигаво живеене,
шибано скотеене,не,не...
Не ме разбираш, факт!
Не фак... на теб!
На мене фак...
На себе си да кажа трябва - спри
и се измъкни...
преди адът да те вдяволи!
Шибанология
(Животът ни - глава Втора)
На търсещите $Отговора$ непознати мои приятели Am Or Pras i S
Животът ни е кошница
пълна с изкушения,
пълна със лишения, пълна и с богатства,
със усмивки пълна,
малко празна откъм щастие...
Ала пълна, пълна с много,
от което да избираме и на ума си да сервираме...
Тук дошли сме жадни за Живота,
който от утробата на космоса мечтаем,
а се спъваме в Дивота, див и зъл,
и подло шарен-
пълен с изкушения, пълни с отегчения,
бесни поучения,
от които просто подивяваш,
а не помъдряваш...
Бъркаш на дълбоко,
Щото си с душа по-пълна
и от майски кладенец.
Пълна, ала тъмна...
Търсиш светлината,
Мракът те обгръща.
Господи, къде си,
Искам си обратно "вкъщи"-
в оня безболезнен космос, с райските градини,
да се рея и да пея,
не да газя в земно блато-
туй ли, Господи, е твоя дар-
живот - но с господар
омразен, тлъст, ояден от пари...
О, не, мерси...
Душите ни не са кроени по калъп,
Всяка има своя форма
и си иска свой аршин...
Може би съм тръгнала във грешната посока.
Лъжа себе си и се мъча да си угодя,
Май по-добре от пътя си без изход
да се отстраня.
Кошницата ми е пълна.
Ала в тъмнината и да съм многоока
пак не ще позная кое да избера...
Отново грешен ход - да търся одобрение?!
Дори и нямам намерение!!!
Но душата ми нон-стоп не може да крещи,
не й достига глас да нищи
всичките лъжи, да надкрещииииии
всичките лъжцииии...........
Затова съм тук сред вас,
Пък нека да сме всички стадото,
Което стрижат и доят,
Най-свежото и младото,
Което чичко Доларчевци
Иска да скроят по своя мярка и подобие
без срам и наглост, уф какво безбожие!
Затова съм тук при вас, а не сред тях-
Не просната на техния тезгях-
Ума, мечтите ми и вярата
да разфасоват...
Към вас протягам мисъл
в тъмнината
да просветлите
с думите си на приятели
задкулисието на душата ми.
Псувните ми са щит и броня,
Знам, че го разбирате...
О мамма миа, к`ва ирония!
......
(ако ви досаждам...blank…
Желая интерсветла вечер )
 
|
Шибанология