|
|
| Тема |
 Форми |
|
| Автор |
Xитъp 5ъp++ (Последна версия) |
|
| Публикувано | 11.10.04 20:42 |
|
|
|
Огромна форма
- Представи си сега:
Кръглата ни земя.
Знаеш, около нея,
че
небе
синьо все е.
После - космоса черен…
Първо там - стратосферен,
а след туй добезкраен.
Хем далеч, хем потаен,
с точки светли, които...
- Как далечен? Нали е...
Няма нищичко скрито.
Вътре в него сме ние.
С разните му звезди
части сме аз и ти
на безмерното цяло.
Докосни само с пръст част от своето тяло -
разпиляното крайче
на веждата си - знай, че
все едно си докоснал онази звезда...
- Ама чакай сега!
Космоса необятен,
даже с ум необхватен,
се опитай с предствава
да обгърнеш. Не става,
ала си
представи
някак, че си представяш.
- Ау...
- Какво? Май успяваш?
Страх ли те е?
- Не, не! Страх не ме е,
понеже си знам,
че теб има те там
и нехая,
дали на света липсва краят
или, че се началото в "някога" губи.
Всичко си е наред, само… думите - груби.
Едра форма
Здравей, аз май че полудявам,
а ти нощес добре ли спа?
Смутена съм и ми призлява,
че както си накрай света
понечих да те питам - чесън
дали в салатата да сложа?
И две кутийки сок донесох...
но смея се, не се тревожа.
Кратка форма
Обичам те!Редактирано от Xитъp 5ъp++ на 11.10.04 22:10.
| |
| |
| 
|
|
