Но Тя се спряла.
Не можела да го остави там, на кръстопътя.
И не защото се страхувала, че ще тръгне към пропастта, не.
Тя знаела, че той е силен.
Но...имало нещо друго.
Той си мислел, че пътищата са два.
Мислел си, че знаел кой е нейният.
Но там, съвсем незабележима, имало една малка пътечка. Почти скрита в храсталаци, виеща се незнайно как, отиваща незнайно къде.
Тя знаела за тази пътечка. Веднъж, в един сън, бяха и я показали.
Но...Тя не беше сигурна, сънищата са си сънища...
Понякога толкова абсурдни.
Нелепо беше да му разкаже за този сън, и Тя не го направи докато бяха заедно, защото...ами защото беше един много абсурден сън.
В нея остана само спомена-усещане, че просто само тази пътечка води нанякъде. Че другите пътища, незнайно как..все пак водят до пропастта.
Тя трябваше да го хване за ръка и само да му покаже пътечката,
но той не искаше да се обърне към нея. Нещо го спираше.
Нещо му казваше, че нито един от тия пътища не е верния..
Но нямаше други.
И затова стоеше на кръстопътя.
Чакаше. И мислеше.
Не я виждаше, беше й обърнал гръб.
А тя го чакаше. Чакаше го да се обърне и да я види.
И да му каже за тази невидима пътечка.
Вече щеше да го направи, нищо че беше нелепо, нищо че той можеше да й се присмее. Тя е длъжна да му каже. Вече го разбра.
Много искаше да върмвят заедно по някакъв голям и широк път.
Но такъв нямаше.
И може би онази малка пътечка, по която не можеха да вървят един до друг,
но все пак можеха само заедно да я минат,
сега остана единствения изход от Там.
Тя се питаше защо ли той не знае за тази пътечка, защо само на нея я показаха в този налудничав сън.
Вече разбра. И затова се върна.
Всичко си дойде на мястото.
Сега ще го чака.
Той може да види тази пътечка само през сърцето й, и само през своето.
Ще го чака да разкрие сърцето си. И после ще му я покаже.
И Бог да им е на помощ.
Защото ще я създават от Нищото тази пътечка, двамата.
Ще я извикат на живот, и няма да знаят дали ще успеят.
Но другите пътища вече не са за тях.
Другите не са истински.
Тя стоеше там и чакаше.
Един знак - любовта в очите му.
Без нея не може, без нея пътечката е просто само сън.