|
|
| Тема |
 По пътеката |
|
| Автор |
tender_tom (antidote) |
|
| Публикувано | 23.09.04 22:06 |
|
|
|
Дърветата са кости на душата,
а тя витае тихо между тях.
Ожулени отрано, колената й
са първият й и последен грях.
Така живее, докато остане
следа от кръв след нейните пети,
и тя, самичка и недоразбрана,
безшумно след деня не отлети.
А след това дърветата ще плачат,
ще пада сняг в короните вълнисти,
но никога в дървесния си здрач
гората няма пак да се облисти
със нея, отлетялата душа.
Оставя го така, в гората седнал
до две дървета, тръгнали пеша
след нея по пътеката последна.
Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
| |
| |
| 
|
|
