Лежа.
Лежа, по гръб.
Лежа по гръб и гледам тавана.
Лежа по гръб, гледам тавана и скучая.
Празен съм.
Дишам.
Времето се отцежда на едри и мазни капки от мен.
Бавно.
Чакам.
Чакам да мине времето.
Времето, това прави.
Минава.
Тече.
Това му е работата на времето, да минава и то я върши съвестно, както и аз скучая, съвестно.
Продължавам да чакам.
Времето продължава да минава.
Гледаме се в очите.
Не мигаме.
Нашата малка игра, с времето.
Времето се е залепило на тавана и ме гледа, нагло.
То знае.
Знае, че ще спечели.
Аз, също знам.
Знам, че ще изгубя.
Продължавам да го гледам, нагло.
Въпреки, че ще изгубя.
Точно, защото ще изгубя.
Времето продължава да тече.
Аз продължавам да дишам.
Бавно.
Тихо.
Чакам.
Скучая.
Дишам.
Лежа.
Чакам.
Това се повтаря, докато Ви писне да го четете.......
Изтече.
Времето изтече.
Моето време, изтече.
Времето, продължава да си тече....
...скука...