|
|
| Тема |
 Тъжно |
|
| Автор |
little_fairy (fei4ka) |
|
| Публикувано | 08.08.04 19:36 |
|
|
|
Вървя край океана сив и мрачен
и стъпки мълчаливо аз броя.
Поглеждам залеза-тъй близък и далечен,
а вятъра навява пак тъга.
Вълни пенливи докосват ходилата-
краката боси на момиче и жена.
Сирени нейде пеят,а за отплата
вземат всяка вслушала се в тях душа.
Те пеят песни за любов и вяра,
песни за копнеж и свобода,
песни за света коварен,
песни съчонени от сълза.
Две капки пт очите ми се стичат-
сълзите ми са част от океан,
в който вълните бели една след друга тичат,
от чийто взор е всеки обладан.
А моерските сирени още пеят,
душата ми с тях иска да лети.
Защо не съм аз малка фея?
Вятър буен-мой любим защо не си?
Искам да мога да правя от слона мравка...Редактирано от little_fairy на 08.08.04 19:38.
| |
| |
| 
|
|
