Една нощ в операта

Умиращият лебед плаче.
В един момент престава да танцува.
Душата му трепти обаче.
И мрачни гледки мозъкът рисува.

Смъртта като забвение отблъсква.
Умирането трудно се понася.
Безкраят не привлича, нито радва.
(Оркестърът замислено приглася)

Мигът се точи като вечност...
Просторът мами.. звуците отмират.
Но лебедът с криле потрепва...
(Оркестърът цигулките прибира)

Антракт

Родените да летят не могат да пълзят!
вещерска поговорка