|
|
| Тема |
 Станка Пенчева |
|
| Автор |
lnsight (истинска) |
|
| Публикувано | 09.07.04 15:58 |
|
|
|
Поводът е рожденият ден на поетесата.
Мисля, че това, което най-много липсва на българските поети, е признанието преживе и особено благодарността, тогава, когато вече не са "на сцената", когато са по-малко "продуктивни", но техните стихове продължават да ни вълнуват. А Станка Пенчева заслужава най-малкото няколко топли думи за нейната женска и мъдра поезия. Частица от нея тук:
Обяснение в любов
Обичам те с тялото си -
ти му връщаш звънтежа
и безумството,
наречено иначе младост.
Обичам те със ума -
ти капваш отрова във мисълта ми,
будиш страстта да ти бъда равна,
мъката - себе си да надмина...
Обичам те с майчинското у мене -
очите ми са отворени
за твоята мила суетност,
за пристъпите на малодушие,
за умората,
за страха ти от болката
и от смъртта...
Тогава те прегръщам най-нежно.
Обичам те с въображението си -
ти си моят съучастник
в празничните ни игри,
в детинските панаири,
в поклоненията ни
сред води и дървета.
С тебе ставам магьосница,
звездобройка,
поет...
Обичам те с тъгата си.
С неуютния хлад на стареенето.
Със женския ужас от самотата.
С най-горчивото чувство -
за предела на дарбата.
Обичам те с дрехата си,
която те докосва
и с думите, които трудно намирам,
обичам те с целия свят -
защото си в него.
С малкото си пръстче те обичам,
обичам те по навик -
и като начеващо чудо,
обичам те унизително,
обичам те тържествуващо...
Как още да ти го обясня?
- Все едно, че пиша
върху водата...
Если человеку суждено стать богом, то престолом его будет книга.
| |
| |
| 
|
|
