Вижте кво получих по ел.поща от моята приятелка от Раднево:

Малко са миговете.
когато съм те обичала.
две шибани минути ?
от една астрономическа болка.
малко са миговете .
когато по тялото ти съм се свличала
и си събирал душата ми по пода.
малко са миговете.
когато градът се е разпадал .
на твои следобедни снимки .
малко са миговете.
когато денят ме е засрамвал.
изгрял в цвета на пишката ти .
небрани диви боровинки .
неебани боровинки.
малко са миговете.
когато целувките ти .
отваряха рани по мен.
малко са миговете.
когато ти изглеждах ранена.
малко са миговете.
когато съм те виждал погрознял.
и затова си повтарям :
малко са миговете.
и колко красиво е
да те няма.