|
|
| Тема |
 kon |
|
| Автор | veir (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 18.06.04 15:57 |
|
|
|
този петък реших да спра
изпрах се с прахта ви в дъжда
захарното детство се стопи
стана на клечка деня
не виждам какво е пред мен
трамваят влиза в путката на ада(kruc kruc pomisli predi da go delnesh!)
всяка клетка от моя мозък ранен
е от едни и същи мисли обрасла
за всяка плочка и всяко лице
имах преди обяснение
защо спря да плачеш като дете
теб питам сега с отвращение
с безсилие те поглеждам
но очите ти убиват с надежда
мразя надеждата
какво ти даде шибания живот
само ръце и устни- ментета
имаше ли в сладоледа парченца любов
или просто така пишеше на етикета
дланите ти се потят напразно
стискат билетчета и други длани
надупчени дни
дефлорирани разкървавени мечти
усмивки без дефекти на конвейр
и една дефектна...адски истинска
пред ваште на вечеря
хващаш задника ми
но защо не виждам капки и листа
а само задник и върху него ръка
съжалявам, че само за това говоря
може би съм като ванко
но има ли други думи да кажа
колко точно зле е във затвора
| |
| |
| 
|
|
