Сигурно звучи крайно, може би отмъстително, но много време съм в едно духовно изгнание, живея в едно бетонно вертикално село, в което хората си говорят по- между си само за манджи, мачове, кой каква кола си купил, кой за колко си продал апартамента, кой къф gsm имал, абе само глупотевини, а да и за сериалите по кабелната, просто не се издържа, много време се боях да не стана такава, щото толкова ме е страх от посредственоста, от сивотата, от уеднаквяването, от рамката.
Е, мисля, опазих се от рамката, но цената...какво пък, че си я плащам.
Иначе изобщо не отхраних омраза у себе си, нито злоба, не знам дали звучи злобно това с чучелата.
Може би така просто си връщам, на присмеха, който улавям, когато съм грешала да споделя за нещо прочетено.
Разписах се много.
Дано ти си права, somebody