Сега ще ти напиша една убийствена критика, единствената цел на която е, не да те откаже от писането, а да започнеш да пишеш по-добре.

Ти най-вероятно си на 16-18 години, нещастно влюбена и падаща си ужасно по чалга.

Това, което си публикувала, не струва за нищо. Е, за текст на някоя двугънкова фолк певица може да мине. За поезия обаче - тц.

Като се има предвид младостта ти - това изобщо не трябва да те отчайва. Аз познавам хора два пъти по-възрастни, които все още пишат на същото ниво. Разликата е, че ти имаш шанс да се оправиш, а те - не.

Това е все пак добра новина за теб.

Да се върнем на стихотворението.

Щом си избрала да е в класически римуван стих, ще трябва да се постараеш да спазваш стъпката, да не я променяш до края. Освен това да запазиш ритъма.
Виж какво има при теб по стиховете като брой срички определящи ритъма:
9
9(сменена стъпка, ударението е на третата сричка)
12
9

14 (отново сменяш стъпката, връщаш се на тази от първия стих - ударение на 2 сричка)
10(и пак сменена стъпка - както от 2 до 4 стих)
12(пак сменена стъпка)
9(и още веднъж сменена)

За да има ритъм е хубаво стиховете да са примерно така:

11
10
11
10

При това стъпката да е една и съща.

Това до тук е по формата.

По съдържанието.

Няма никаква логическа обоснованост в това което казваш. Откъде накъде мислиш, че ако сърцето му е от камък, няма да те гори? И как така неговото сърце те гори теб? Можеш да кажеш, че ти изгаряш от любов, а той е безразличен, като камък, но това е съвсем друго. Останалата, част "да не всяваше във мене страх и пламък, да не ми забиваше стрели" е също толкова безмислена. Страх се всява, но пламък се разпалва. От друга страна всичките тези три действия са някак си несъвместими.

Съвет: Не се старай да го докараш на рима, пък съдържанието - много му здраве. Двете неща трябва да са заедно.

По-скоро първият куплет би трябвало да има следното съдържание: Ти би искала него просто да го няма, защото хем е леден спрамо теб, хем ти изгаряш (по него).

По втория куплет:

Какво е това "А ти да ми отвръщаш със изгнание..."?
Изгнанието е нещо, което по никакъв начин не може да се използва в случая.
Може да се каже с презрение, с мълчание, с пренебрежение.
Изгнанието в случая е като парченце от друга мозайка насилвано да влезе в някое празно място на твоята.

Това превърнато в лед сърце също не е на мястото си. Неговото сърце просто е ледено по отношение на теб. Използването на думата "превърнато" е удачно ако ти или някой в историята, разказвана в стихотворението е превърнал сърцето му в лед. Понеже няма такава история и "превърнал" виси във въздуха.

Ето как би могъл да изглежда първият куплет:

По-добре би било да те няма,
та душата ми да не гори
на надеждата в страшния пламък,
че обичаш ме малко дори.

Както виждаш сричките са 10/9/10/9 и стъпката е една и съща - с ударение на третата сричка.

За втория опитай ти.

ПП
И зарежи чалгата.

Всичко написано от мен -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Xитъp 5ъp на 25.05.04 19:44.