|
|
С широко затворени очи,
се вгледах в сърцето ти,
търсех онова което е нямало
и никога няма да има.
Не можех да спра да гледам
и ослепявайки виждах,
виждах онова което исках,
а не онва което беше.
Нямаше смисъл, но се взирах,
когато престанах беше късно,
защото ти беше в мен там където,
не трябваше да бъдеш, но беше.
Появи се някак странно,
без предупреждение и вест
и в миг душата ми стана,част от теб
всъщност душата ми това беше ТИ.
Днес когато те няма,
още те усещам в пространството,
а то е твое, изпълнено е с теб.
|
| |
|
|
|