Ей, много ви благодаря за хубавите отзиви, не очаквах, че някой ще каже нещо добро :) Е, ами ще пусна следващото, дано и то да ви хареса.
А БЯХМЕ МЛАДИ
Погребалното шествие сви знамена
и замина далече в дъждовния ден,
аз останах на гроба безумно сама
с пронизителен писък на гарвана черен.
Небето затъва в плен на облаци зли,
смеещи се над нас, над жалките ни съдби,
разкъсват се те и пада дъжд от сълзи,
смесващи се с тези от моите очи.
Стоя там безмълвна, студена... и някак си мъртва,
макар сърцето ми да бие с болка до пръсване,
стоя и гледам безжизнено в камъка,
солта на бурята забива се в раната.
Докосвам с отчаяни пръсти
да усетя остатък от живот под пръстта,
да отнеса частичката от огън със мен,
когато дойде моя последен ден.
Но там вече няма нищо,
ти отдавна си отиде,
още преди Тя да те покоси
угаснаха искрите в твоите очи.
А бяхме млади и наш бе света,
като пламък цъфтеше кръвта,
и се стичаше по стоманата,
когато открихме този дар - младостта.
А бяхме млади и сладкият грях
ни бе спътник верен,
разрушавахме правилата на прах,
оставяхме следа върху времето.
А бяхме млади и горяхме,
страст пагубна бе нашата съдба,
макар да знаехме, че умираме,
не спираше нашата борба.
И грабехме, раздирахме,
творяхме и убивахме,
Чертаехме пътеки и мечтаехме,
затъвахме във красота и смърт,
защото бяхме млади.
Живей бързо, обичай силно,
млад умри, това ни водеше,
светът въртеше се, кръвта кипеше
и всичко бе възможно.
Ала това отмина и угасна
и ти започна да бледнееш,
най-ценния дар във тебе крееше
и гърчеше се в агония ужасна.
Аз вече бях безсилна.
Ние бяхме млади и забравихме,
че идва край на всичко
и после дори смъртта не е тъй страшна
пред загубата на младостта.
Изправих се със мъка и погледнах
за последно към твоя камък
дали където и да си отново ще възкръсне твоя пламък,
дали за истините ще прогледнеш.
И тръгвам си унила и самотна,
под музиката сладка на бурята,
очаква ме нощта като мен сиротна,
ще чакаме и мен да отнесе вълната.
Ще чакам докато всичко свърши,
докато последната частица се разпадне,
и ще намеря това, което търсехме,
когато бяхме млади.
Life is just a dream on the way to Death.
|