|
|
| Тема |
 Минувач |
|
| Автор |
Koмap (честит) |
|
| Публикувано | 15.04.04 16:43 |
|
|
|
С компания шумна из нощния град
прогонвах и аз тишината,
закрачил край нас раннопролетен хлад
полюшваше леко листата.
Навярно зад някой прозорец заспал
и тебе от сън съм събудил.
Прости ми! Не исках! Сега ми е жал,
че твоят покой съм прокудил.
Ти, може би, утре ще станеш в зори
все тъй лъчезарна и свежа,
но с чувство на явна досада дори
към снощния луд и невежа.
Госпожице нежна със светло лице
за мене, уви, непозната,
аз цвете за прошка от цяло сърце
оставил ти бих пред вратата.
И после зад ъгъла скрит и смълчан
ще чакам навън да поемеш,
и искам, как искам с прекрасната длан
с усмивка ти него да вземеш.
И вече щом крачещ из нощния град
дома ти съзра в тъмнината
единствено тих раннопролетен хлад
ще чуеш как гали листата.
14. 4. 2004 г.
Бургас
*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***
| |
| |
| 
|
|
