|
|
| Тема |
 Жалък опит за поезия... |
|
| Автор |
_Aneta_ (Черната роза) |
|
| Публикувано | 10.04.04 22:20 |
|
|
|
Когато тъна в мрак
Кръвта ми сякаш изстива,
като че ли душата ми си отива,
хоризонтът се стопи и избледня,
спуска се мъгла от скръб пропита.
Хиляди пъти умирам,
когато тъна в мрак,
мъка и печал събирам
във венчелистчета от здрач.
Сладката нощ се раздира
от крясъка на демоните.
Животът във вените спира
в земята на обречените.
Когато тъна в мрак
надеждата е прах
дори искрицата в окото ми умира
и аз съм черна арфа, на която болката свири.
И бродя аз по пусти гари призрачни
и търся влака със силует прозрачен,
но на моя път неясен никой не ме чака,
когато тъна в мрак.
Скитам се аз до края на времето,
прегънала се под проклятието на бремето
на моя сладък, но незнаен грях
заради който завинаги ще тъна в мрак.
Ръка протягам към далечината,
костите ми се разпадат в мъглата,
и призракът ми неспокоен бяга
към земите, обвити в мъгла.
Съзнавам, че не е нещо кой знае какво и се съмнявам да ви хареса, но ако случайно някой го хареса, да каже, имам и още. Хайде, чао, желая ви вдъхновение 
Life is just a dream on the way to Death.
| |
| |
| 
|
|
