|
|
| Тема |
 трейлър |
|
| Автор |
Crouch End (Madam) |
|
| Публикувано | 02.04.04 20:28 |
|
|
|
в турския квартал
на автопилот
изгасват прозорците
и там е някак
винаги 8 без 5
събота вечерта
средата на месеца
разхождам се
във кашата на залеза
край ксерокопията на
болнаво розови и тъжни сгради
разхождам желанията на каишка
хиляди ръце
които не докосвам
може би не искам
в тази толкова насилна пролет
усилно стопляне
на ледения ми паркет
не искам
да искам
в писъка
на птиците
събудени и лепкави
от първоаприлска влага
сутрин
във ъгълчето
на окото ми
сънувала съм пак
аз саловете
по тях ръцете ти лиани
за брега закотвили я
армията салове-
хиляди са
мрачни дървени
и хилави
устремени бездиханно
в далечината и все още неизмамени
хвърлям камъчета във водата
и броя лианите
заплетени в косата ми
мириша на кокос
мириша на усмивката ти боса
широкоплещеста
невежа
че аз съм нокътчето на кутрето ти
черупката на мидата
която подминаваш
сламката заплела се
в раздърпания шев на панталона ти
скалпела
на хоризонта
пясъка , от който
петите ти се вкаменяват.....
погледа на малоумно щастие
и pro-страдание
в бутилката коняк
изпарен в телата ни
в стая без стени
в стая без прозорци
в стая без врати
и ток
на свещи
се върти земята
живеем назаден
падаме бавно
и без гравитация
без
без
никак даже
гравитация...
в турския квартал...
в 8 без десет
разхождам се
с брошура за ваканции
в ръката стиснала
хванала желанията си
здраво за каишката
Форд,-каза той- превръщаш се в пингвин. Престани. 
| |
| |
| 
|
|
