|
|
| Тема |
 писмо |
|
| Автор |
нeтoчka (странница) |
|
| Публикувано | 01.04.04 15:13 |
|
|
|
Ще ти напиша писмо.
Но не, за да ти кажа
колко ми липсваш
и как отчаяно се опитвам-
да те забравя.
Напразно!
Че те обичам...
Не. Това няма
да ти го казвам.
Ще ти разкажа за
пролетта,
която дойде
плаха
като дете,
с вятърен смях,
за да разбие
всички стъкла
на измисления ми
свят,
и да си спомня
колко я чаках
и как дълго
крещях
името й...
Ще ти разкажа
за красотата,
която видях
във очите на
птиците...
И как до среднощ
писах стихове
и си мислих
за теб...
Ще ти напиша писмо,
за да ти кажа,
че съм добре -
да не се притесняваш
за мен-
все някак ще се оправя -
аз съм "мъжко момиче"
и съм "добро дете".
Нищо, че още
сдържам
сълзите си
и ме е страх
да откривам
истината...
Говорих си
със звездите
и им разказах
за нас
и те плакаха
много тихо -
за любовта...
Ще ти напиша писмо-
ей така,
може би, за да кажа
да...
Но няма да го изпратя.
Не! Не!
Думите няма да стигнат
до теб.
Знам, че не бива...
Не може...
Не трябва...
Знам, че е глупаво
и кошмарно...
Знам, че си някъде там
и те има
и че ще минат
още много години,
може би цял живот
преди да те видя
пак...
А може би
това е съдба?...
Ще ти напиша писмо,
но няма да го пусна,
а ако все пак
някакси го получиш -
не го чети...
Или,
ако го прочетеш -
не ми отговаряй
моля те,
поне не и днес...
Искрено твоя
в сърцето си -
Незванова,
Неточка.
Живота е палачинка... обръща се
| |
| |
| 
|
|
