|
|
| Тема |
 Услужливият чадър |
|
| Автор |
somebody (тя) |
|
| Публикувано | 23.03.04 08:56 |
|
|
|
Валеше последният сняг,
последният сняг за сезона.
Излязохме двамата с теб
от заведението пълно със хора.
Аз носех чадър
и за какво ли ми беше,
в спокойната вечер
толкова бяло валеше.
Ти разтвори чадъра,
а аз се чудех защо.
Харесвах снегът да посипва
сивото ти сако.
Бавно над мен се наведе
и аз най-после разбрах,
скрити от любопитните погледи,
целувахме се без страх.
Пак се пренесохме мислено
в стаята пълна с мечти,
загалиха се магнетично
нашите очи със очи.
Едвам се откъснах от тебе,
чадъра-приятел прибрах,
ангажиментът му свърши
добре че взела го бях.
Аз трябва да тръгвам
знам, също и ти,
а белият сняг на едро,
безспиро, вали ли, вали.
| |
| |
| 
|
|
