зад мен се стрелкат магистралите
пред мен-жена бездетна мие
стъпалата на града
и плаче
плаче
плаче...
обичам те
с гъбясало сърце
стояло твърде дълго
във утробата на мама
мразя
тези чужди градове
в които пъпната ми връв я няма
обичам
всички чужди градове
стенещи с подмокрящо сияние
в ръцете
на жените, неразплаканите
и под краката
на мъжете
с тяхното среднощно обоняние
декомпресията на
еднопосочни улици
рифовете задзавесни
на една любов
разбиваща коралите
разчекнала кръстовища
изтЪрвана по тротоарите
изскочила от кофите
катереща се по пожарните
остъргана от тухлите
изтъркана до бяло от витрините,
от всеки дишащ труп ...
тази любов
в ръцете на жената
дето е бездетна
и мие на града стъпалата
всяка безкислородна
празноутробна вечер...
ГОСПОДИ! НЕ ИСКАМ СКАФАНДЪР!
Форд,-каза той- превръщаш се в пингвин. Престани.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Crouch End на 19.03.04 16:07.</EM></FONT></P>Редактирано от Crouch End на 19.03.04 16:11.
Скафандърлес
