|
Тема |
turbulencia |
|
Автор | s (Нерегистриран) | |
Публикувано | 07.03.04 22:22 |
|
|
ти бе натежалото слънце във мен
изсипало се като херния в стомаха
ти бе единственият вкус във мен
когато слюнката омръзваше в устата
ти бе пчели, опрашващи лицето
прашинки зной, разхлаждащи кръвта
ти бе безумна драсканица по небцето
бебето в корема ми бе звяра в любовта
стривам плътта ти със сухите пръсти,
изтръсквам лика ти от нощните фасове
гася те, но гориш и във мокрите съчки
пълзиш като газта- навсякъде
по стволовете пълно е със рани-
от инициалите ти- най-яростно издрани
едновременно и ябълкова, и отровна
ти бе шизофренията на мойта болка
и секс в небе безкислородно
на постеля от измамно плътен облак
ти ме люлееше на крива усмивка
но ти бе и бездната, в която падах
като в последния гърч на изсъхваща риба
танцувах смъртта и за тебе се мятах
|
| |
|
|
|