|
|
| Тема |
 За мен |
|
| Автор |
JO* (член) |
|
| Публикувано | 04.03.04 10:57 |
|
|
|
Ромолят ли реките по планетата,
в прибоя лудо блъскат ли вълните,
зората мие ли лице във дъждовете,
сред ветрове прозвънват ли звездите -
това е все защото теб те има -
седиш до извора на всичките неща,
дълбоко жизнена, красива, но незрима,
в кръвта на птица, в сока на върба...
И нещо алено просветва във очите ти
когато погледа си спреш на мен,
и с него някъде далеч ме запокитваш -
към някакъв далечен следващ ден,
и там попаднал, тръгвам наобратно
към този миг, във който съм сега,
защото сили нямам да те чакам,
но мога да пребродя вечността,
за да намеря извора заветен,
подгънала край който колена
ще ме погледнеш бистро и приветно
и ще ми гребнеш с шепица вода...
Живей Обичащ!
| |
| |
| 
|
|
