Страшно стана на бедняка, разпродал имота свой.
Разделен е от семейство и се скита странник той.
Щом любимата си срещне - ще въздъхне настрана -
няма сянка под дървото сухо с опадали листа.

***

По-бял съм станал от тамяна, от шафрана по съм жълт -
дали ме любовта замая или настъпва сетен час?
Лекът у теб се е намирал - да вдъхна дай ми твоя аромат.
Живот ми дай или ще погина и за смъртта ми
теб ще обвинят.

Крикорис Ахтамарци, 16-ти век

***
Ех, съдба! Изменяйки ни, ти ни сваляш от високо -
и спираш в миг кръговрата ни суетен...
Ах, колело! За злодея ти се грижиш в дома му златен,
а честития огризките от чужда маса трябва да обира.

Ти правищ рицар онзи, който в свинарник би трябвало да бъде,
без лизгар ти риеш яма и на праведния ти рушиш дома.
Щом ти речеш - и няма вече цар -
изчезва той подобно на съня ми сутрин.

Как ли да ти вярвам, колело, щом никого не любиш ти?
За тебе няма нищо свято - ни истина, ни клетва, нито съвест.
Днес на трона ще издигнеш някой - утре ще го съкрушиш.
В праха, в пепелта ще го захвърлиш непотребен -
лишен от чест, короната и всичко.

Тарсаич Орбелян, 13ти век

Acropolis adieu

Редактирано от yф на 17.02.04 16:37.