|
|
| Тема |
 Елена Алексиева |
|
| Автор |
yф () |
|
| Публикувано | 12.02.04 09:11 |
|
|
|
ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ПРИЯТЕЛСТВА
онзи следобед
преди вечерта в която комплексираните поети
четоха мъртвите си стихотворения
и си осветиха
някои сонети
в гърлото на мивката
натикана гумена ръкавица
преди с нежни ръчици да си захвърлят
дрехите да се наливат с алкохоли; някои
от тях изринали се от поезия с блестящи
люспи и бради наболи
тялото й добре приведено
но вече няколко минути
главата й е под сутиена
вода водата люлее в дробовете й
в трахеята клокочи;
небесните й татковци очакват
с интерес какво ще стане
преди поетите да размотаят
с огромен срам хартиите си да ги опънат
между възправените си ръце
да зачетат да засмучат сърцата им
от удоволствие а публиката да им ръкопляска
забързва й се миналото
опитва се да се напълни
в последните й пет секунди
хем да е гиздаво трагична драма
но с елементи на второкласен екшън
преди скулпторовидните им пози да се сринат
над масите с обелените плотове скръбта им
да се кондензира
отметната главата в огледалото
тялото зле изправено
по слепоочията
още се танцува
измила е косата си
наресва я с провлачено движение
повтаря го до самия край
на акта на сресване с провлачено движение
преди поетите да я очакват
вече
ИЗЧЕЗВА
някъде наблизо той седи
краката си провесил коленете му
отправени са към небето
същество в полет
уловено извън полета
косата му е променена очите
по различен начин са изтеглени
от всичко от което е сглобен
това се е разместило
като мълчи се чува как
мъжките му механизми кротко цъкат
стъпва и тръгва
прекрасен е отправяйки се
гърбът му задникът го съпровождат
прекрасен е движейки се
и всъщност този кадър обяснява
че той е в полет
и е същество извън
ОБГОВАРЯНЕ НА ДИСКУРС
една игра която им е най-любима:
взема се нещо
и се обяснява че е друго нещо
после се взема следващото
после обратно
така развъдени нещата
се поставят в книга а тя
се дава на приятели
става им повод да се виждат
събират се говорят си по двама
после говорят по-отблизо после
съвсем отблизо после говорят си
уста в уста
една игра която им е най-любима
PRIMITIVE ART
непреситена от депресии ни
от тъги
седи си с крака натопени
в самия извор на лакомията
ще тръгне на поредната си празна
обиколка при което ще разкрачи
грозния си почерк над грозната
и мъртвоядна софия
като я овърже в себе си достатъчно добре
ще клекне до нея да я пази
пушейки смрадливи цигари
пускайки дима от ноздрите си
после един ден ще ме срещне
и ще ми каже
“спасявайки се нагълтах буквите горещи”
Acropolis adieu
| |
| |
| 
|
|
