|
Тема |
Мечта! |
|
Автор |
Paнoбyдничe (поспаланче) |
|
Публикувано | 03.02.04 16:53 |
|
|
Мечтая си понявгаш да съм лигла –
разглезена и мъркаща, преляла
от нежна розовост. От мигла
в окото – шест сълзи проляла.
Ще пърхам с клепки срамежливо,
от мишки дребни ще пищя,
ще махам с кърпичка щастливо,
красиви фрази ще редя.
Ще стъпвам върху бели рози,
внимателно – да не раня
току на трънче някой глезен.
Ах…що не мога да хвърча
на педя само от земята –
ще ръся вредом със роса –
една такава – хармонична,
не някаква си там…боза.
И ще въздишам артистично
при всеки бегъл комплимент,
и ще бърборя теистично
с апломб на мъдър компетент.
Как искам нявгаш да съм лигла…
Несправедливост. Ах – съдба!
Поне онеправдана пикла -
да взема да си порева?
|
| |
|
|
|