|
|
|
|
|
душа
обесена виси над тъмни безнадеждни матови води
очите съществуват само за да бъдат извор на сълзи
изстрел на облезнено оръжие пронизва нечий тил и нечие чело
някой сам затворен във кутия мрази миналото и това което никога не е било
писък
писък
писък
и отново глуха и безкръвна тишина
сини думи като сняг въртят се във мъгла от разрушителна тъга
дърво от корени и корени от страст - протяга клони и скимти
страст от болка във болезнена река - отнася никому ненужни дни
някой е обесен
някой там виси
някой е прекрачил прага
и рисува по стъкло от никога кръговете на умрелите луни
| |
| |
| 
|
|
dead
