Съжаляема Блага,

Че не си Димитрова, е ясно.

Може би си Богданова, кой те знае...обикновено пръдналият на обществено място бърза да си скрие лицето (разбирай, името).
На кой ли му пука за името ти, всъщност.
Ти си стратегия, обществен порок, визия на посредствеността.
Ти си критерий за пошлост.

Оценката ти за моята поезия приемам като част от света - пълен с много радости и красота, но неспасил се все още от пошлостта, подмолността, завистта и подгъзничеството (ако не ти е ясна думата, обади ми се да ти я обясня).

Поет, мила Блага, е много лично състояние на духа, до което не си успяла да достигнеш въпреки благовонието, изразено по неопровержим начин от теб дотук. И аз съм убеден, че дори и похвалените, споменати от теб и уважавани от всички тук виртуални поети не приемат изявата ти в своя полза.
Защото усещането и у тях за теб е като това, за което споменах в началото.

Замисли се дали и друг път трябва да се изказваш, преди да помислиш предварително дали си избрала подходящото телесно отвърстие.

Със съжаление,

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите