|
Ода за Ушите!
Какъв размер Уши да си поръчам?
Големи, като тези на лъжците...
Или пък малки-по-тихи от тревите-
забравени от вятър-замечтан отшелник.
Какво дочуват замечтаните уши?
Камбанен звън и тропот на копита?
Дали странник дома ми приближи,
или вятър с клоните игра заплита?
Ушите слушат безименна песен...
Звуци агресивно дращят тънката мембрана.
Тишината искат да разкъсат-
крехка,чуплива,непоругана...
Боли от тази тишина,
разкъсва като язва,
наказва като тъмнина,
и в духа се врязва.
Това е моята Душа,
когато с ушите си не чувам-
кристалчетата на смеха ти-
благозвучни,трепкащи комети!
Чувам с кожата си твоята душа,
там слухът дори не ми е нужен,
страхувам се, че може да сгреша,
така примамва стихът ти теменужен.
На Страха предателските стъпки оглуши...
На Лобовта ми нежна-път стори...
Погледни ме с хубавите си очи.
Целуни ме кротко ти и чуй как сърцето бие!
Път да сторя, но не зная,
тя дали не ще ме подведе,
мога само тайно да гадая,
дали до брод ще ме изведе..
Аз викам - Спаси ме!
Нагнетен Светът ми рухва...
Само Гласът на Славея остана-
в ушите ми изстрадали-тихо да пирува!
Да те спася, но как?
Я, хвани се за косата,
опровергай го този мрак,
отвори очи за красотата..
Рапунцел, мила, ти бъди!
С косата си копринена ме изведи-
от пещерата на Гротестта-
господар на тъмнината в мен.
Ха, така! Ами сега?!
Косата ми е по момчешки
как плитката да си сплета
и да спася човешки?
В салон за красота иди,
коса на плитки да ти присадят
и после бързо се върни-
преди да съм помръкнал ме спаси!
Днес подавам ти ръка,
ръка приятелска и нежна
с обич теб, удвник, ще спася,
сълзата ще изпия прежна..,
Благодаря на Твоите Уши,
затова че мене чуха-
и Сърцето призоваха да обича-
Скитнъкът и неговата Мъка!
Автори:Silver Wolfess и Левака
|
Ода за Ушите
