|
|
|
|
|
Много дълго през тръни вървях,
гонех вихри, в камшик ги заплитах,
дните си гонех без жалост със тях,
кръстопътния възел разплитах.
И все бързах, бързах. И накъде?
Подир мечти, принципи, щастие,
пътя през бурени отварях с ръце,
само с бурите бях в съучастие.
Не съм много красива, нали?
Нося белези от съсирена кръв.
Не се тревожете! Днес не боли.
Болезнен беше белегът пръв.
Уморена искам за малко да спра,
за малко вън пред прага да седна.
Не бойте се! Чужд огън аз не крада,
на щастие чуждо не ще да посегна.
Моля, подайте само чаша чай.
Чаша чай и после ще си тръгна.
Накъде ще поеме пътят не знам.
Не знам дори дали и ще се върна.
18.11.2003
| |
| |
| 
|
|
Скитническо
