Фантастични слънца
ще намеря,
от юг и от север
ще ги събера.
И ще седнем
край тях да вечеряме,
в оня кораб
с небесни платна.
И може би
ще ми се усмихнеш
най-накрая тогава
и ти,
фанатично,
фантастично
влюбено.
Може би...

Толкова много думи, а исках само да кажа колко много ми хареса твоето стихотворение. Първо ми стана мъчно за фанатика, после ме хвана яд на него, първо си помислих, че усмихнатата е патка, после ми дожаля заа нея...Започвах да пиша поне пет пъти и накрая написах нещо съвсем различно

Пишеш истински.

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.