Онази сутрин се усмихвах влюбено
и фанатично се усмихвах
Да спреш поисках,
за малко само да останеш
и да оставиш настрана онези кораби,
и ярките слънца-сирени.
В очите ми да се огледаш и да разбереш
какво за мен е ти да си до мене.
Високо в погледа ти блъсва оня хлад,
със който ми разказваш, че съм малка
че не разбирам, че умираш млад,
че с моята мечта за щастие съм жалка.

Онази сутрин се усмихвах влюбено,
до фанатизъм се усмихвах тази заран,
на пръсти се измъкнах да не те събудя
и тръгнах слънцето да се опитам да открадна.
Ще ме последваш ли със фанатизъм, фанатико мой?

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.