|
|
| Тема |
 Ще те погледам |
|
| Автор |
Paнoбyдничe (поспаланче) |
|
| Публикувано | 16.08.03 23:35 |
|
|
|
Заспивай, Сънчо. Аз ще те погледам.
Денят привърши в свитите ти клепки.
Под миглите извити плахо трепка,
унесена в съня, усмивка бледа.
Заспивай, Сънчо. Тук – до тебе,
съм седнала умислена. Без думи
се питам – късам плахо тънки струни –
дали ти стига общото ни време.
Дали след месец, два, години
не ще се взираш в мен с безмълвен упрек,
задето все оставяме за утре
най-сладките бели. За миг изнизват
и трупат се пропуснати минути,
превърнали ме в съхнеща умора,
с която ежедневно гневно споря
къде греша... Във пъзел счупен
превръщам ли невинното ти детство?
Дали ще мога някак да намеря
покой в душата си за тебе...?
Заспивай, Сънчо. Аз ще те погледам.
| |
| |
| 
|
|
