|
|
|
|
|
На Адам
Заслужаваш да си само спомен –
безболезнен, незначителен и празен...
Скъсан лист от лексикона,
необичан, нито пък намразен.
Заслужаваш – нищо да не помня...
Устните ти, любовта, ръцете...
В миналото си да те прогоня,
надалече от очите и сърцето.
Заслужаваш да не сме били във Рая,
да не съм те изкушавала със плод.
Да не сме пътували в безкрая,
да не сме създавали живот.
Заслужаваш – мене да ме няма.
Да си сам със скучния си Бог,
да си хвърлен в спомен като яма...
Не, от яма по-дълбок!
Но съм тук... До теб съм неотлъчно.
Аз съм всеотдайната половина –
опрощаваща, любяща и незлъчна...
Тук съм! Трябва да ме има!
С обич:
Ева
Дойдох,видях,победих! 
| |
| |
| 
|
|
На Адам
