|
|
| Тема |
 автосугестивно |
|
| Автор | шypeя (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.06.03 19:26 |
|
|
|
Не,не,не!Не ми говорете,
не разбирам въобще ветровете
що ми вият във ушните миди
та мозъкът ми да ги види.
Не!Не искам да зная Луната.
Не,не ща да й видя петната.
Тя очите ми пълни със пясък.
Моят вой е към ней клетвен крясък.
Да,да,чувам дъждът как прокапва напевно,
(китайско мъчение древно?)
и всякоя капка прерязва във мене
на китките сините вени.
Чувам,да,как расте прекрасното цвете.
Чувам камъкът как с прах праши вековете.
Виждам град от бетон,част от сива империя-
днеска тъне в разкош,утре в канска мизерия.
На Извечното Бебе аз долавям съня-
сътворява всемира с палец сладък в уста.
Кислородът не сещам-той е тъй изобилен.
Самотата,обаче,тя ме прави всесилен.
Виждам черната дупка.Тя е мойта глава.
Този свят ще погълна...
И ще бъде светлина!
| |
| |
| 
|
|
