|
|
| Тема |
 Надеждата само остана. |
|
| Автор | тъжният (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 26.06.03 15:52 |
|
|
|
Самотен по пътя се скитам,и с наведена глава се питам:защо няма кой да ме прегърне,защо и надеждата не се върне?
Седя и чакам до мен да достигне,като гълъб красив да литне,гласът на приятел прекрасен.Но вместо това,на тишината гласът ужасен,преследва ме като лешояд страшен.
Седя,и облян в сълзи се питам:дали пък през лош сън не прелитам?Но уви,остана ми само да съжалявам,че единствено мечта за любов притежавам.
И ето-Слънцето залязва,а с него и животът ми бавно угасва.Любовта покрай мен преминава,а сърцето ми пак в тежки окови остава.
| |
| |
| 
|
|
