|
|
| Тема |
 Teoрема |
|
| Автор | Aum (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 13.06.03 02:10 |
|
|
|
Теорема
Пореден неуспех,
парчета вяра - пръснати във нищото.
Боли, че пак си дал
от себе си
а си получил само присмех.
За кой ли път се вричах
че аз ще мразя хората,
че няма да се чувам
когато чувствата шептят
"Раздай ни!"
Надъхвах се, крещях
пред огледалото,
че аз ще съм желязо
Уви, разбрах че добрината
редом с вярата са толкоз древни
че моята борба със тях
единствено за мен е вредна.
И странен парадокс -
в процеса на борбите ми
умиращ и прераждащ се,
разбрах че дните ми
пречистват се
че мога себе си да видя
отвън - навътре.
Където спънах се, запомних
това ме прави силен
и белезите са сигнални знаци
които ми помагат да се пазя цял
и Тя и Той и Ние, Вие, Те
това са стълби за дете
забързано да стигне своя АЗ
останалото си е просто лема
Разбирате ли, драго общество?
Аз искам да съм теорема!
| |
| |
| 
|
|
