|
|
| Тема |
 Несбъднати спомени |
|
| Автор |
usmiv4ica (сълзица) |
|
| Публикувано | 10.06.03 10:08 |
|
|
|
Кара отчайващо бавно,
камиони задминават я безславно,
нервно нещичко й пожелават
и отминават, отминават.
Горещината в ручейчета тича
по бузите и вратлето се стича,
а станцията постоянно се разваля,
в дисхармония музиката проваля.
Достига кръстопът, спира старателно.
Какво ли в мястото намира привлекателно?
Дали очаква тук съдбовна среща,
че настойчиво вперва поглед насреща?
Посоки четири тук за раздумка кратко присядат,
дума, поглед разменят и отново нанякъде бягат.
Вятър сух покрай нея небрежно коприна завива
на рокля пъстра излишно, на рокля нелепо красива.
Очаква ли някога сред цялото това движение
или си търси просто миг усамотение?
Подкарва отново отчайващо бавно,
избрала планинското пътче потайно.
Отдясно скали се непокорно извисяват,
урви отляво стръмно предупреждават.
Щедро и лятно гора зеленее,
разкрасил камънаците мак аленее.
Достига до закътано градче.
Рекичка палава през него си тече.
Пред акварелите се дълго застоява,
които художника на калдаръма направо продава.
Поръчва си едно кафе банално.
Отпива бавно, сякаш е прощално.
В тефтерче дребно нещичко записва,
поспира често, даже се усмихва.
Дали мечтите по хартията разлива?
Дали пред листчето душата си излива?
Мечтите – краткотрайни пеперуди,
мечтите нейни пламенни и луди,
невъзможностите, за които знае,
че е възможно единствено да помечтае.
Далечен глас до нея долита.
Просто някой за нещо я пита.
Кафето стреснато се разлива,
в акварела на коприната попива...
| |
| |
| 
|
|
