|
|
| Тема |
 Дете |
|
| Автор |
Aum (непознат
) |
|
| Публикувано | 15.05.03 01:38 |
|
|
|
Не вярвам
и разум се бори
с онова, което
се случва със мен.
Не вярвам
и разум се бори
как всичко събори
което с години
градих покрай мен.
Не вярвам
и разум се бори
че махна опори
държащи ме в клетка -
обезсърчен.
.....
Аз вярвам в сърцето си
вътре във мен
то е Детето ми
расло във плен,
на негодника Разум!
А Детето ми плаче за теб
има нужда от теб,
сподели ме...
чувствам те близо,
вземи ме...
погледни ме в очите
и прегърни ме...
а аз тихо в косите
ще шепна:
"Ти имаш ли име?"
Да, знам, че казват ти Любов,
но мисля че грешат
тъй твърде по човешки е
и някак си крадат
от красотата ти
наричайки те с думи.
Води, Дете, води
където няма думи!
| |
| |
| 
|
|
