Пубер, пубертет, поколение, подценяване, потенциал, "просто пиша - просто го правя", проза - поезия. Скакауе-е-е-е-ц!

Етикетите са като сака. Родителите ми повтарят, че са много удобни, но на мен ми убиват. Страхувам се, че саката-етикети ни моделират. Като усмирителни ризници за въображение.

Или са като доспехи. Доспехите вероятно са потискали и пречели на мускулите на младия рицар да играят на воля. На стария рицар те са помагали да не се огъва. А може би точно те - доспехите са убивали... младостта на рицаря.

Пубер. Отвсякъде ме гледат зорко и чакат да кажа или направя нещо, за да ми нахлузят определение "Пубер", "Сладурче", "Наивниче", "Детенце", "Умниче" или друго, което видимо ги успокоява. Като чиновници, дочакали поредния гражданин, когото трябва веднага да дефинират като "Наемодател", "Жалбоподател", "Ищец". Това ли съм аз – дума в устата на чиновникомислещ? И това ли ще бъда? ....

Извинете ме се за прозата!