Намръщени, незнаещи вървят
хората по тежкия си път
Бита разяжда съвестта
А любовта се сменя с навика,
Къде във този образ мрачен
ще търсиш себе си, човече?
Не няма тука място,
за укори и за снобарство
Живота туй е - се ла ви,
не е той място за сръдни!
На чуждата духовност пуста
недей ти гледа със погнуса
Бъди за себе си човек,
и може би във някой век
ще дойде ден когато всички
ще бъдем волни като птички :)

И още:
А смееш ли, поете драг,
да търсиш в чуждия сумрак
зрънцето истина което,
оставило е в другите детето?