|
|
|
|
|
Не мога да пиша от дни,
стоя и се давя във бялото,
не мога да изтрия дори,
черната точка в началото.
С молива остър разкъсвам,
слети мисли на двама в едно,
черта през средата прекъсвам,
аз съм тук... нима “ние” е вече било.
Начупвам на буквите знаците,
на малки чертички и точки,
събирам ги - мравки в мравуняка,
но мислите болка са още.
Крещя срещу лист онемял,
а искам със теб да говоря,
намачквам го в себе си – бял,
но всъщност чрез него те галя.
И после събирам парчета,
сглобявам неправилно думи,
залепям ги с моите устни,
дали там усещаш вкуса ми.
Получи ли белият лист?
Намачкан, измокрен остана.
Прочете ли всичко без думи?
Аз съм там... , цяла събрана.
| |
| |
| 
|
|
Бял лист
